Тези дни имам приятната възможност да наблюдавам децата си

  С умиление откривам онези младежки години ,когато същите влюбени погледи си разменяхме с баща им ,когато закачливо и намигайки за част от секундата се целувахме между две реплики на възрастните,когато греехме от превъзбуда и бързахме да се усамотим в нашето кътче...

   Еееех...хубави години,които тогава едва ли оценявахме по шестобалната система и винаги намирахме минусите във отношенията си ,които намаляваха оценката.

  Днес спокойно мога да разговарям със снаха си по теми които тогава не осъзнавах и често търсех решението им...   

  Сега вече знам : Сполучливият брак може да бъде фактор, от кой¬то да зависи щастието ти в живота.

  Докато сме влюбени бързаме да се обвържем понеже се нуждаем от любов, от семейство, от компания. Търсим приятелство и интимност.

  И сега все още се очудвам на това ,че често хората се оплакват от брака както от армията,но пък винаги има мераклии да се запишат.

  Като че ли когато сме млади нямаме и  отговор на това – какво точно искаме от брака ,защо се стремим така неистово към него ?

  Едва ли тогава ви е минавало през ума мисълта за самотните дни и нощи когато остареете....

  Често обаче бракът не е щастлив и двама толкова влюбени и стремящи се един към друг се разделят с омраза или безразличие Дали защото партньорите откриват несъвършенствата си ? Мисля че по скоро защото не намират пътя и начина за преодоляването им.

  Сега с охота казвам на снаха си, че когато е мила и любяща-хиляди кредит се влива в емоционалната банкова сметка на съпруга и Така и само така ,тя би могла да се възползва и всеки ден да тегли от този кредит ,който съпругът и с удоволствие ще и връща.

  Виждам как след уморителния ден сядат на дивана в уютния им дом и не могат да се наприказват. Радвам им се ,защото считам че в изслушването на другия,на неговите вълнения,емоции и тревоги е начина да се покаже загрижеността им един към друг.

  Сигурно ще се появят кризи в брака им –няма „дом без комин който да не пуши „както казват старите хора .

  В такива случаи само двамата и то сами трябва да тестват възможността да се справят.Дали ще успеят?

  Всички бракове са щастливи.Съвместния живот след това е този който създава проблеми Все пак , когато двама души се обичат много и са наистина привързани един към друг, могат да разрешат всеки проблем.

  Често напомням на сина ми ,че жената очаква от съпруга си това което е искала ,без да му го напомня и че тя има нужда да разбере ,че той се интерисува от нейния свят..

  И слава Богу ,като че лиобръща внимание на  това което му казвам ...

  Много за и против брака чувам напоследък ..Въпрос на избор ,но все пак човек създава семейство първо за да е с любимия си човек

  Тези дни ме върнаха назад във времето и си зададох въпроса – какво ли би станало ако не се бях омъжила за съпруга си ....Може би щях да бъда почти отшелничка ,остаряваща стара мома която вечно критикува и живее ден за ден ...Със сигурност нямаше да бъда това което съм- пълна с ентусиазъм,борбена,весела ,доволна и най-вече ценена от семейството си ! Заедно ние правим нещата възможни един за друг, допълваме се взаимно.Има и още нещо по-дълбоко в брака ни- духовното което ни свързва ,което ни помага да предпазим брака си от износване ,да съхраним романтичната ,интересна и жива връзка през годините.

И все пак прав е Харис като казва „ „Бракът не може да направи щастлив онзи, който сам не внася щастие в него”