Днес четох нещо много интересно - за последните  творчески години на Росини.

След 33 години отегляне той пише прекрасната музика "Малка тържествена меса".

В края на ръкописа  споделя  че написаното през последните  му години  е "грехове на старостта",а тази творба е последния грях от тях и моли Бог да се смили и да го приеме в Рая...

 Този надпис е изпълнен с детинска надежда Има нещо трогателно ,когато творецът  на стари години открие простотата.

 Обикновенно се казва ,че позите и перченето са за младите:да, самохвалството върви ръка за ръка с амбицията,но когато пораснем ,да не кажа остареем  увереността ни започва да говори по простичко .

За  религиозните това означава -да влезат в рая,за другите-да съберат достатъчно мъдрост и спокойствие за да изживеят старините си в хармония 

Но в крайна сметка  стигаме до извода, че е потребен цял един живот,за да видиш и изкажеш простите неща!

Мъдростта според мен отчасти означава да бъдеш откровен,да изоставиш преструвките!

Понякога мои връстници казват  озадачено"Чудна работа ,изобщо не се чувствам стара" Може  и така да е ,но сега ще викажа две новини-добра и лоша..С коя да започна ?

Разбира се с добрата ,защото когато човек  иска да чуе първо лошата -може да  не успее да чуе добрата

Добрата новина е,че понякога със старостта наистина помъдряваме и тя ,мъдростта е като награда

Ето и по дългата- лошата новина :Знаем твърде добре ,че мозъкът ни се износва.Колкото и трескаво да се възстановяват съставните му части -мозъчните клетки имат ограничен живот  За всяко десителетие след 50 година,мозъкът губи 2 % от теглото си,освен това придобива  кремавожълтеникав цвят-дори "старостта си има свой цвя"Това дори не е най лошото. Най лошото е че така бавно ,мозъкът умира и колкото да ни се иска да помъдряваме с годините... оглупяваме ! Ха сега си поплачете .....

Така че на за  тези приятели твърдящи гореказаното  науката казва обратното

Може би медицината ще успее да измисли процедура  за онази част от мозъка която подготвя собствената си смърт и с една таблетка например  да се променят нещата ,но  за моето поколение това ще си остане  само  мечта...

Когато навършвах 45 започнах да размишлявам за живота и смъртта. Не се сещам кой беше казал че 44 години са " живот върху кадифе" След това  други мисли започват да избутват това определение и сега когато съвсем скоро ще навърша .... ,направо се отказвам  от надеждата че мога да ги  удвоя

Пък и при положение ,че мозъкът ми все повече ще се стопява ......

Само едно не разбрах как точно самият ти разбираш, че си оглупял или........очакваш приятелите да го забележат-сигурно затова с годините мъжете се придържат към по-млади половинки, а ние жените към по-възрастни господа........и госпожи:))))))))
Приятна вечер!

Хахаха ами ако не го разбереш ,което е по-често срещано явление,ти го казват,но ти пак не го разбираш:}}}}това вече е сигурен признак че си твърде остарял :}}}